Доц. д-р Калагларски от СБЖ за изгонената журналистка от Варна: Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост
Доц доктор Георги Калагларски, СБЖ
" Свободата не е привилегия. Свободата е нужда. Свободата на словото, на медиите е първата нужда, първото изискване на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, само че и да отговаряш. "
Така стартира разбора си в sbj-bg.eu за последната журналистическа обстановка във Варна доц доктор Георги Калагларски, член на Управителния съвет на Съюз на българските журналисти и ръководител на варненското сдружение към националната организация.
" Два въпроса. Два „ неуместни “ въпроса. Два неуместни въпроса, заложени в изявление за телевизия с кандидат-кмета на Варна Иван Портних прокудиха журналистката Елена Кирова от малкия екран. Свалиха предаването й „ Посоки.еu “. Финансова глоба! И нито вопъл, нито дума на благодарност, когато тя достолепно напусна редакцията, в която от години работи.
Нищо, че въпросите, които Елена Кирова зададе, са публично значими. Нищо, че от отговорите на тези въпроси се интересуват десетки хиляди варненци. Варненците, от чиито платени налози и такси общинските чиновници и съветници получават месечните си заплати!
Какъв неповторим късмет пропусна старият-нов кмет на Варна Иван Портних да завоюва най-малко благосклонностите на варненци! Да се застъпи за журналистката, което е равно да се застъпи за свободата на медиите! Да се застъпи за демокрацията!
Има ли неуместни въпроси за този, който желае да ръководи града още четири години? Има ли неуместни въпроси, когато застанеш пред телевизионната камера, с цел да печелиш поддържници? Има ли неуместни въпроси или има неуместни отговори? Кой се опасява от тях и за какво?
Каква тишина изпълва към този момент две седмици медийната среда в морския град… Нищо не се е случило, нали? Една телевизионна журналистка повече или по-малко. Какво от това? Нали ще дойдат други!
Мълчание против пари! Или пари за безмълвие! Гласът на медиите заглъхва измежду шумоленето на парите!
През 2019 година варненската общинска администрация е разпределила близо 230 хиляди лв. за седем частни и една държавна, извинете, социална, медии – с близо 80 хиляди повече от предната година. Тенденцията пролича още през 2016 година, а всяка последваща година е по-щедра за варненските медии. Защо ли тогава техните читатели, фенове и слушатели към момента се питаме – какво става с аналитичната и коментарна публицистика? Защо от години в районните медии няма проблематични, камо ли сериозни изявления и излъчвания?
Колко елементарно забравяме паметните думи на Ерих Кестнер за мълчанието, за безразличието, за бедата, сполетяла другите, а ние безгрижно им обръщаме тил. И тогава, когато бедата настигне и нас, към този момент няма никой, никой, който да ни отбрани.
Думите божествени са като птици, които отлитат, само че се завръщат. Когато е нужно, когато би трябвало да ни напомнят, да ни предпазят от идната несгода! Те не са полезност сами по себе си и за самите себе си. Свободното слово в интерес на обществото е проекция и гаранция за демократичните процеси.
Паметта на обществото е устойчива. Тя може и да елементарни, и да направи поклон, и да даде опция за отплата. Но може и да акумулира сила, която ще изригне като „ гръм от ясно небе “ и ще докара до съществени обществени деформации.
Свободата не е привилегия. Свободата е нужда. Свободата на словото, на медиите е първата нужда, първото изискване на демократичната система за всяко общество! Свободата да питаш, само че и да отговаряш!
Декември 1792 година! Светът научава за един от най-скандалните процеси, от чийто излаз зависят кълновете на народна власт. В лондонския Гилдхол бележителният жител и създател на Правата на индивида Томанс Пейн е упрекнат, че е предател на личната си страна, тъй като интензивно поддържа Американската и Френската гражданска война. Затова е опасност за Народното събрание и за краля.
В негова отбрана застава, и по този начин остава в историята вечно, Томанс Ърскин, върховен магистрат в кабинета на принца на Уелс. Аргументът на отбраната е сбит – обвиняването е незаслужено, тъй като потъпква един от главните правила на английската конституция – правилото за свободата на печата! Този щемпел, който дава опция на хората „ свободно да разменят мислите си и тогава техният яд угасва сходно на жарава, ризпиляна по земята “. Съдът остава апатичен и желае незабавна присъда. Но пред правосъдната зала към този момент хиляди приветстват думите на Ърскин и го понасят на ръце!
Сменят се историческите столетия, а дружно с тях се развиват и постановат разнообразни доктрини за свободата на словото. Джон Лок прогласява, че в държанието си печатът би трябвало да се управлява от правата на индивидите. Матю Тиндал в „ Разумът против ограничението на печата “ установи, че свободата на печата е детайл от естествените права на всеки. По-късно Джеръми Бентам развива концепцията, „ че държавното управление става положително с помощта на свободата на печата и на обществената полемика “. Години по-късно Джон Стюарт Мил в своето есе „ За свободата “ прогласява, че свободен продан на отзиви може да се прави единствено посредством пресата, която би трябвало да бъде „ най-верният съдружник на истината “.
Какви времена, какви нрави! Какво възприятие за отговорност, какъв късмет за демокрацията да пребъде! Толкова доста поучения! Толкова доста мъдрости! Но за кого?
Министър-председателят наскоро заплашително предизвести българска медиа. Министърът на финансиите обиди и заплаши български публицисти. Министърът на културата размаха пръст. Председателят на парламентарната комисия “Култура и медии “ пустоса свободата на медиите. Кой още от ръководещите (и освен те) не е анатемосал българските публицисти?!
А огромна част от колегията мълчи!. Продължава да мълчи! Мълчи покорно! Мълчи незаконно! Мълчи и страда! Но страда и българското общество! Защото се лишава законното му съображение да знае всичко, което е в ущърб на неговите ползи, на неговите права!
Генералният секретар на Международната организация „ Репортери без граници “ Кристоф Делоар дефинира обстановката с нашите медии като ужасяваща. „ Никога не е било толкоз зле, откогато България стана народна власт “, сподели той. И напомни, че към този момент сме на 111 място в Индекса за свободата на пресата. И отстъпваме от ден на ден позиции!
Първи ноември – Ден на националните будители, Ден на българската публицистика. Първи митинг пред Народното събрание, проведен от Съюза на българските публицисти. Стотина публицисти с посланието „ Не убивайте българската публицистика! “. Къде бяха другите? Хилядите български публицисти? Които недоволстват и недоволстват. Роптаят и мизерстват. И унизително стискат в джоба си дребното пари, които са спечелили с доста труд и опасности! Къде бяха?
Свободата на словото е относителна големина. Словото надали може да има класическа независимост. Да бъде свободно от последствия и свободно от напън. Тези две зависимости превъплъщават публицистите и в ангели, и в дяволи на обществото. В харесвани и уважавани или в ненавиждани и измъчвани. Но те са постоянно на върха на иглата – там, където никой различен от обществото не желае да застане! "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
" Свободата не е привилегия. Свободата е нужда. Свободата на словото, на медиите е първата нужда, първото изискване на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, само че и да отговаряш. "
Така стартира разбора си в sbj-bg.eu за последната журналистическа обстановка във Варна доц доктор Георги Калагларски, член на Управителния съвет на Съюз на българските журналисти и ръководител на варненското сдружение към националната организация.
" Два въпроса. Два „ неуместни “ въпроса. Два неуместни въпроса, заложени в изявление за телевизия с кандидат-кмета на Варна Иван Портних прокудиха журналистката Елена Кирова от малкия екран. Свалиха предаването й „ Посоки.еu “. Финансова глоба! И нито вопъл, нито дума на благодарност, когато тя достолепно напусна редакцията, в която от години работи.
Нищо, че въпросите, които Елена Кирова зададе, са публично значими. Нищо, че от отговорите на тези въпроси се интересуват десетки хиляди варненци. Варненците, от чиито платени налози и такси общинските чиновници и съветници получават месечните си заплати!
Какъв неповторим късмет пропусна старият-нов кмет на Варна Иван Портних да завоюва най-малко благосклонностите на варненци! Да се застъпи за журналистката, което е равно да се застъпи за свободата на медиите! Да се застъпи за демокрацията!
Има ли неуместни въпроси за този, който желае да ръководи града още четири години? Има ли неуместни въпроси, когато застанеш пред телевизионната камера, с цел да печелиш поддържници? Има ли неуместни въпроси или има неуместни отговори? Кой се опасява от тях и за какво?
Каква тишина изпълва към този момент две седмици медийната среда в морския град… Нищо не се е случило, нали? Една телевизионна журналистка повече или по-малко. Какво от това? Нали ще дойдат други!
Мълчание против пари! Или пари за безмълвие! Гласът на медиите заглъхва измежду шумоленето на парите!
През 2019 година варненската общинска администрация е разпределила близо 230 хиляди лв. за седем частни и една държавна, извинете, социална, медии – с близо 80 хиляди повече от предната година. Тенденцията пролича още през 2016 година, а всяка последваща година е по-щедра за варненските медии. Защо ли тогава техните читатели, фенове и слушатели към момента се питаме – какво става с аналитичната и коментарна публицистика? Защо от години в районните медии няма проблематични, камо ли сериозни изявления и излъчвания?
Колко елементарно забравяме паметните думи на Ерих Кестнер за мълчанието, за безразличието, за бедата, сполетяла другите, а ние безгрижно им обръщаме тил. И тогава, когато бедата настигне и нас, към този момент няма никой, никой, който да ни отбрани.
Думите божествени са като птици, които отлитат, само че се завръщат. Когато е нужно, когато би трябвало да ни напомнят, да ни предпазят от идната несгода! Те не са полезност сами по себе си и за самите себе си. Свободното слово в интерес на обществото е проекция и гаранция за демократичните процеси.
Паметта на обществото е устойчива. Тя може и да елементарни, и да направи поклон, и да даде опция за отплата. Но може и да акумулира сила, която ще изригне като „ гръм от ясно небе “ и ще докара до съществени обществени деформации.
Свободата не е привилегия. Свободата е нужда. Свободата на словото, на медиите е първата нужда, първото изискване на демократичната система за всяко общество! Свободата да питаш, само че и да отговаряш!
Декември 1792 година! Светът научава за един от най-скандалните процеси, от чийто излаз зависят кълновете на народна власт. В лондонския Гилдхол бележителният жител и създател на Правата на индивида Томанс Пейн е упрекнат, че е предател на личната си страна, тъй като интензивно поддържа Американската и Френската гражданска война. Затова е опасност за Народното събрание и за краля.
В негова отбрана застава, и по този начин остава в историята вечно, Томанс Ърскин, върховен магистрат в кабинета на принца на Уелс. Аргументът на отбраната е сбит – обвиняването е незаслужено, тъй като потъпква един от главните правила на английската конституция – правилото за свободата на печата! Този щемпел, който дава опция на хората „ свободно да разменят мислите си и тогава техният яд угасва сходно на жарава, ризпиляна по земята “. Съдът остава апатичен и желае незабавна присъда. Но пред правосъдната зала към този момент хиляди приветстват думите на Ърскин и го понасят на ръце!
Сменят се историческите столетия, а дружно с тях се развиват и постановат разнообразни доктрини за свободата на словото. Джон Лок прогласява, че в държанието си печатът би трябвало да се управлява от правата на индивидите. Матю Тиндал в „ Разумът против ограничението на печата “ установи, че свободата на печата е детайл от естествените права на всеки. По-късно Джеръми Бентам развива концепцията, „ че държавното управление става положително с помощта на свободата на печата и на обществената полемика “. Години по-късно Джон Стюарт Мил в своето есе „ За свободата “ прогласява, че свободен продан на отзиви може да се прави единствено посредством пресата, която би трябвало да бъде „ най-верният съдружник на истината “.
Какви времена, какви нрави! Какво възприятие за отговорност, какъв късмет за демокрацията да пребъде! Толкова доста поучения! Толкова доста мъдрости! Но за кого?
Министър-председателят наскоро заплашително предизвести българска медиа. Министърът на финансиите обиди и заплаши български публицисти. Министърът на културата размаха пръст. Председателят на парламентарната комисия “Култура и медии “ пустоса свободата на медиите. Кой още от ръководещите (и освен те) не е анатемосал българските публицисти?!
А огромна част от колегията мълчи!. Продължава да мълчи! Мълчи покорно! Мълчи незаконно! Мълчи и страда! Но страда и българското общество! Защото се лишава законното му съображение да знае всичко, което е в ущърб на неговите ползи, на неговите права!
Генералният секретар на Международната организация „ Репортери без граници “ Кристоф Делоар дефинира обстановката с нашите медии като ужасяваща. „ Никога не е било толкоз зле, откогато България стана народна власт “, сподели той. И напомни, че към този момент сме на 111 място в Индекса за свободата на пресата. И отстъпваме от ден на ден позиции!
Първи ноември – Ден на националните будители, Ден на българската публицистика. Първи митинг пред Народното събрание, проведен от Съюза на българските публицисти. Стотина публицисти с посланието „ Не убивайте българската публицистика! “. Къде бяха другите? Хилядите български публицисти? Които недоволстват и недоволстват. Роптаят и мизерстват. И унизително стискат в джоба си дребното пари, които са спечелили с доста труд и опасности! Къде бяха?
Свободата на словото е относителна големина. Словото надали може да има класическа независимост. Да бъде свободно от последствия и свободно от напън. Тези две зависимости превъплъщават публицистите и в ангели, и в дяволи на обществото. В харесвани и уважавани или в ненавиждани и измъчвани. Но те са постоянно на върха на иглата – там, където никой различен от обществото не желае да застане! "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ